История

Единадесет години след възникването на бургаското музикално дружество „Родни звуци“ с писмо № 27499 от 17.ІХ.1921 г. на Министерството на народната просвета, към дружество „Родни звуци“ се създава „Народното музикално училище“.*

За директор на училището е назначен Върбан Върбанов, който преподава различни музикални дисциплини.

Първите преподаватели са: д-р Коста Николов, Д. Сарафов, Ганка Жечкова, Георги Шагунов, Константин Петканов.

Първият випуск на „Народното музикално училище“ при дружество „Родни звуци“ завършва през 1926 г. Представители са Иванка Бояджиева (специалност „Пиано“) и синовете на Елена и Върбан Върбанови: Христофор Върбанов (специалност „Кларинет“) и Лазар Върбанов (специалност „Цигулка“).

Постепенно преподавателският състав се попълва от професионалисти като:

Асен Жабленски – хоров диригент и преподавател по цигулка

Филип Кутев – композитор, капелмайстор и цигулар

Димитър Караджов – духови инструменти и музикална теория


*В името на институцията са запазени кавичките съгласно изследователския подход в трудовете на музикалния историк, хоров диригент, педагог и краевед Милко Димитров (1931–2015).
 

Мечта за държавно музикално училище

Още през 1947 г. Георги Шагунов, наречен „баща на музиката в Бургас“, пише в своя публикация, че е щастлив да види държавен симфоничен оркестър в Бургас, но още по-щастлив би бил да види и държавно музикално училище, за което е работил и мечтал.

Ето какво четем в ценния документ – табло „От любителски към държавен симфоничен оркестър. Управителен съвет на муз. д-во „Родни звуци“ през 1945–1947 години“:

„И днес, когато съм далеч и моята цигулка не звучи заедно с инструментите на скъпите другари, аз пак се чувствувам член на „Родни звуци“ и докато съм жив ще нося в душата си песните на Бургаските херолди…“

КОНСТАНТИН ПЕТКАНОВ

„На 10 Октомврий 1910 година няколцина любители на музиката поставиха основи на музикално дружество „Родни звуци“ с задача да култивира в бургаските граждани любов към най-висшето от изкуствата – музиката. От 1910 година до днес дейността на дружеството бележи една възходяща художествена и възпитателна линия. Струнен оркестър, хор, симфоничен оркестър, частно музикално училище, стотици симфонични концерти, хорови концерти, ученически продукции са постижения изключителни за провинциалните условия.

През 1945 година управителното тяло на дружеството, подпомогнато от всички членове, постави най-настойчиво и сериозно въпроса за създаване на държавен симфоничен оркестър и държавно музикално училище в Бургас. Усилията са увенчани с успех. Правителството на Отечествения фронт, начело с Министер-председателя Георги Димитров, прие предложението на Министра на Информацията и изкуствата Д. Казасов в Бургас да се създаде държавен симфоничен оркестър. Днес държавният симфоничен оркестър е действителност.

С това една от задачите на дружеството е осъществена. Нека вярваме и в осъществяването на другата не по-малко важна задача – ДЪРЖАВНО МУЗИКАЛНО УЧИЛИЩЕ В БУРГАС.“

От 1953 г. дейността на „Народното музикално училище“ се поема от две Детски музикални школи:

Градската музикална школа (създадена през 1953 г. при Градския народен съвет в Бургас и с директор Кирила Алексиева-Минчева) и Транспортната школа (основана през 1954 г. при Културния дом на транспортните работници и с директор Христофор Върбанов).

През 1960 г. музикалните дейци от „Родни звуци“ пишат писмо до Държавния съвет и Комитета за култура, в което настояват да се създаде държавно музикално училище, което да подготвя бъдещи професионалисти:

„Бургас е град със значителни музикални традиции, водещи началото си от 1910 г...

На град Бургас е необходима музикална гимназия. Ето основанията...“

Със Заповед № I – 3284 от 14 юли 1961 г. на Министерството на просветата и културата в Бургас се създава държавно Средно музикално училище.

Пълен списък на преподавателите през първата учебна година (1961/1962 г.) – Официална справка:

Емил Георгиев (първият заместник-директор на държавното Средно музикално училище в Бургас), Димитър Караджов, Мано Ралев, Станьо Златев, Петър Бончовски, Лазар Гавалюгов, Иван Тончев, Павел Костов, Атанас Вълков, Яни Чернев, Маргарита Георгиева, Олга Зуркова, Надежда Джанкардашлийска, Алис Налджиян, Анна Балашева, Теменуга Кирова, Д. Табакова, Велико Пенев, Г. Пеев, Л. Борисов, Бонка Недкова, Никола Солаков, К. Дончев, Найден Бороджиев, Ел. Христова, Екатерина Калъчева, Р. Русков, К. Якимов, Зл. Стоянов, М. Делева, Л. Сирекова, Здравка Хитилова, Златина Вичева, К. Колева.

Учителският съвет на държавното Средно музикално училище в Бургас, по време на свое заседание, с Протокол № 5 от 7.XI.1990 година, решава училището да носи името на големия български композитор, пианист, музикален педагог и диригент ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ.

Временният изпълнителен комитет при Общинския народен съвет – Бургас, на свое заседание с Протокол № 21 от 23.V.1991 година потвърждава това решение.

Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“

През 2004 г., със Заповед № РД 14-166 на Министъра на образованието и науката (17 ноември), Средно музикално училище в Бургас е обявено за Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“.

Съвременност:
Към настоящия момент училището са завършили над 2 200 ученици, които са спечелили над 3 500 награди от международни и национални конкурси.

Днес възпитаниците на НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ са признати музиканти, артисти и педагози, които успешно защитават авторитета на училището и се реализират на български и световни сцени.

Текстът е обновен и утвърден на 5 септември 2026 г. от Бисерка Граматикова – музикален историк, краевед и дългогодишен преподавател в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“.

С искрена благодарност и признателност от ръководството на училището за съхраняването на културната памет на Бургас!